Хистологично изследване на кожни ноoвобразувания

История на процедурата

Хистологичното изследване е въведено в клиничната медицина през XIX век и оттогава е златен стандарт за диагностика на туморни и възпалителни процеси. В дерматологията то играе ключова роля при установяване на точната природа на кожните новообразувания – доброкачествени, преканцерозни или злокачествени.

Механизъм на действие

Хистологичното изследване включва микроскопска оценка на кожна тъкан, взета чрез биопсия или хирургично изрязване. Тъканта се фиксира, оцветява и анализира под микроскоп от патолог. Чрез това изследване се установяват типът на клетките, структурата на тумора, наличие на атипия, инвазивност и маркери за злокачественост. Това позволява точна класификация на образуванието и определя терапевтичната стратегия.

Подготовка на кожата за процедурата

Преди вземане на тъкан за хистология, кожата се почиства с антисептичен разтвор. Прилага се локална анестезия, за да се осигури комфорт. Лекарят избира място, което осигурява представителна проба от новообразуванието – обикновено зона с активен ръст, пигментация или улцерация. Пациентът трябва да уведоми за алергии, медикаменти (антикоагуланти) и съпътстващи заболявания.

Техника на процедурата

Тъкан за хистология може да се вземе чрез punch биопсия, инцизионна или ексцизионна биопсия. При съмнение за меланом или базоцелуларен карцином се предпочита ексцизионно изрязване с марж от здрава тъкан. Пробата се поставя във формалин и се изпраща в сертифицирана лаборатория. Патологът изготвя заключение, което се връща до 7–10 дни след вземане на пробата.

Грижи след процедурата

След вземане на тъкан, зоната се покрива със стерилна превръзка. При наличие на шевове те се отстраняват след 5–10 дни. Пациентът трябва да избягва намокряне и механично дразнене на зоната, да третира с препоръчан антисептик и да наблюдава за признаци на инфекция. След получаване на хистологията, се обсъжда нуждата от допълнително лечение или хирургично доизрязване.

Противопоказания

Нелекувани кожни инфекции в зоната на вземане на проба;
Неконтролирана коагулопатия или антикоагулантна терапия (относително);
Тежки алергични реакции към локални анестетици;
Системни заболявания с нарушено зарастване на рани;
Бременност – в някои случаи процедурата се отлага при липса на спешност.

Предимства

Осигурява окончателна и прецизна диагноза на новообразуванията.
Позволява ранно откриване на злокачествени тумори.
Основава се на обективна морфологична оценка, без субективност.
Води до точна терапевтична насоченост – наблюдение, изрязване, допълнителна хирургия или онкотерапия.
Неинвазивно за пациента – вземането на пробата се извършва под локална упойка.

Странични ефекти

Леки реакции като зачервяване, оток или чувствителност в мястото на пробата са чести, но краткотрайни. В редки случаи – инфекция, хематом или фини белези. При правилна техника и грижа след процедурата усложненията са минимални.